Тихо, тихо, много тихо.
Снежинки като американски пуканки се юрнаха към земята. Спускаха се устремно като парашутни командоси, първите се стапяха, идваха следващите, после пак и пак, докато желанието на земята да се съпротивлява изстина и снежинките постепено я чаршафосаха. Чисто и меко като бузите на баняна висшистка.
Снегът на спомена валеше над Монастира. Оттук замина моята любима, тук я чаках да се завърне.
Смъкнах се от чинара и тръгнах към колибата, тип кочина, за да опиша природната картина в блога си, та белки Монахинята прочете каква красота е загърбила и се върне. Представих си я в рамката на вратата – косите щръкнали, нозете кални…
Сняг и кал полепваха по маратонките ми на всяка крачка и зад мен оставаха неестетични следи. Нищо, снегът е още нов, изпълнен е с амбиции и сила, до вечерта ще натрупа, ще стегне, ще белне и заискри като най-нежен килим, по който да мине тя.
Тихо, тихо, много тихо. Затова не чух как в селото се завърна Монахинята. Усетих я с напуканото си сърце, но реших, че снегът е събудил в мен детски спомен мил и наивен, а то всичко е било заради една жена. Cherchez la femme, както са казали тримата мускетари и сънародникът им Д’Артанян. Аз обаче вече съм намерил жената, която да ми застеле легло. И въпросът е не “дали” или “кога”, въпросът е “как”.
Тихо, тихо, много тихо. Като в съвършен план.
- Политик е! – каза говедовъдът инженер Ганчев – Според сина неговата партия ще спечели следващите избори!
- Кои, бе, ТАРАН ли? – Мико Резачката изпуфтя – Те са като дефектна кибритена клечка, ще блеснат, ще изпращят и ще омиришат въздуха, но огън няма да дадат!
- А кой внесе в Народното събрание петиция със сто хиляди подписа за незабавното кастриране на американския посланик? – клъцна го говедовъдът инженер Ганчев.
Дядо Огнян Огнянов Огнянов мъдро отпи от ракията си:
- Нас, старите ни оставете, аз ще гласувам за който мисли за тях, младите!
Той погъделичка с възчерен нокът внук си Онан Огнянов Огнянов под брадичката. Бебето сладко се захили, а Живко намигна на компанията:
- Значи трябва да гласуваме за оня, депутата педофил, дядо Огняне!
Говедовъдът инженер Ганчев тресна с юмрук по масата:
- Когато ТАРАН вземем властта такива ще висят по уличните лампи!
Онанчо се стресна, намръщи.
- Леко бре, Ганчев!
- Извинявай, дядо Огняне! Ама кажи ми какво е това нещо, условна присъда за педофилия?! Значи хем е налитал на дечурлига, хем не е?!
- Не ги разбираш ти юридическите неща, Ганчев! Съдът безмилостно е установил, че той хем не е педофил, хем е. Щом не е педофил, не можеш да осъдиш човека, но щом е, присъда трябва да има, обаче условна защото човекът не е педофил.
Разговорът в “Лелиното” зачовърка из канализационната система на българското правосъдие, а мен от такива работи ме е гнус, затова взех двете тенекии – едната от сирене, а другата от маслини, направени на кофи и тръгнах да хвърля помия на прасетата на Доктора.
Прочети целия текст…
В “Коледната песен на местния идиот” отново се срещаме с някои от героите, познати ни от романа “Блогът на местния идиот”, но този път най-важна е ролята на звездочелото прасенце Вихрогон. Благодарение на него и на любовта, а най-вече на това, че по Коледа добри чудеса се случват дори и на идиоти, политикът наречен Фюрера е спасен, наемните убийци са заловени и зад завесата на падащите снежинки местният идиот получава съвършения подарък от съвършената жена.
